Мониторът за социални права оценява от гледна точка на гражданското общество прилагането на Европейския стълб на социалните права (ЕССП) на национално равнище, напредъка по отношение на справедливия преход и състоянието на гражданското пространство.
0
По-високите резултати отразяват подобрения през последната година, а по-ниските – влошаване.
През 2024 г. нетрадиционното учене набра скорост с повече подкрепа от политиките и по-широко признаване, наред с инициативите за учене през целия живот, насочени към уменията за зелената икономика.
Основен напредък:
Професионалното образование и дуалният модел на обучение се разшириха в цяла Европа, като Сърбия, Испания, и България са начело.
Значението на STEM образованието нараства, а насърчаването му се ускорява наред с инициативите за учене през целия живот, насочени към уменията за зелената икономика.
Основни неуспехи:
Държавните училища продължават да не разполагат с достатъчно ресурси, а частните институции стават все по-елитарни.
Сегрегацията на учениците – академична и социална – продължава да съществува в европейските образователни системи, включително във Франция, Гърция и Сърбия.
Равенство между половете
Трайната разлика в заплащането на жените и мъжете, ограничените възможности за грижи за деца и културните очаквания за полагане на грижи продължават да възпрепятстват заетостта на жените. Във всички наблюдавани държави жените са недостатъчно представени на по-добре платените и ръководните позиции.
Основен напредък:
ЕС получи 71 от 100 точки в Индекса за равенство между половете на EIGE за 2024 г., което е ръст с 0,8 точки спрямо 2023 г.
Според индекса ЕС е постигнал най-голямо подобрение в областта „власт“ (+ 2,3 точки) благодарение на подобренията в подобластите „икономическа власт“ (+2,9) и „социална власт“ (+2,5).
Основни неуспехи:
Насилието, основано на пола, нараства в цяла Европа, а фемицидите достигнаха рекордно високи равнища в Италия и Германия.
Насилието и агресията срещу ЛГБТКИ+ хора нарастват.
Включване на мигранти, бежанци, търсещи убежище лица и малцинства
Миграционната политика в много държави от ЕС беше затегната, включително чрез незаконни практики, а мигрантите все още са изправени пред дискриминация и пречки пред достъпа до достойна работа и основни услуги.
Основен напредък:
Германия, Словения, Сърбия, и Хърватия проведоха реформи за насърчаване на трудовата миграция, уреждането на статута и справедливото третиране на чуждестранните работници.
Основни неуспехи:
Португалия: преходът към Агенцията за интеграция, миграция и убежище (AIMA) доведе до сериозни забавяния при издаването на разрешения за пребиваване. Гърция и Италия продължават незаконни практики като изтласкванията и центровете за връщане.
Справедливи условия на труд
Адекватно заплащане и сигурност на работното място
Минималните работни заплати в Европа се повишиха, но често не успяваха да догонят инфлацията, поради което 8,2 % от работниците са изложени на риск от бедност.
Основен напредък:
Равнището на заетост достигна 75,8 % през 2024 г., което е увеличение с 0,5 процентни пункта спрямо 2023 г., като ръстът отчасти се дължи на зелените работни места в държави като Испания.
Основни неуспехи:
Срочните и неформалните договори продължават да преобладават в секторите с ниско заплащане, особено в Южна и Източна Европа.
Мигрантите, жените и жителите на регионите с ниски доходи остават най-засегнати от разликите в заплащането и неравенството в заплатите.
Здраве и безопасност на работното място
Здравето и безопасността при работа (ЗБР) остават повод за безпокойство в цяла Европа.
Основен напредък:
Албания и Сърбия въведоха нова правна уредба в областта на ЗБР.
Основни неуспехи:
Косово, Северна Македония и Испания все още разчитат на остаряла правна уредба, която прикрива данните за инцидентите.
Предложенията за подобряване или актуализиране на уредбата в Косово и Северна Македония все още или не са одобрени, или не се прилагат.
Социален диалог
Социалният диалог в Европа остава неравномерен: относително стабилен в Централна Европа, но слаб в Западните Балкани.
Основни неуспехи:
Институциите за тристранен социален диалог в Албания и Косово до голяма степен бездействаха, а нови колективни трудови договори не бяха сключени в Сърбия.
Социалният диалог остава крайно неефективен в Северна Македония.
87 % делят жилище с други. Икономически необлагодетелстваните домакинства, като например тези, оглавявани от самотни родители или мигранти, също са изправени пред сериозни трудности.
Финансиализацията на жилищния пазар ограничи наличността на жилища на достъпни цени. Недостигът на социални и общински жилища засяга особено уязвимите групи, които не могат да си позволят пазарните цени.
Социална закрила и приобщаване:
Жилищно настаняване
В цяла Европа е налице тежка жилищна криза, която засяга различните социални групи по различен начин.
Основен напредък:
Обявяването на Европейския план за достъпни жилища представлява важна възможност за разширяване на достъпното жилищно настаняване и за справяне с бездомността и изключването.
Основни неуспехи:
На младите хора им е все по-трудно да намерят подходящо жилище, като рязко покачващите се наеми принуждават мнозина да живеят в споделени жилища; около 70 % от младите испанци живеят под наем, а 87 % делят апартамент с други. Икономически необлагодетелстваните домакинства, като например тези, оглавявани от самотни родители или мигранти, също са изправени пред сериозни трудности.
Финансиализацията на жилищния пазар ограничи наличността на жилища на достъпни цени. Недостигът на социални и общински жилища засяга особено уязвимите групи, които не могат да си позволят пазарните цени.
Изкореняване на бедността
Бедността остава сериозно предизвикателство в Европа, като през 2024 г. 21 % от населението на ЕС е било изложено на риск от бедност или социално изключване. От трите водещи цели на ЕС намаляването на бедността продължава да се оказва най-трудно постижимо.
Основен напредък:
Франция въведе няколко проекта, които улесняват достъпа до обезщетения.
Основни неуспехи:
Нарастващите разходи за живот и жилище засегнаха самотните родители, мигрантите и нискодоходните
Регионалните различия продължават да съществуват, например в Италия, където равнището на бедност в южната част е 2,5 пъти по-високо, отколкото в северната.
Гражданското общество в Португалия продължава да има решаваща роля за предоставянето на социални услуги поради липсата на адекватни публични услуги.
Социално справедлив зелен преход
Качествени зелени работни места
Зелената икономика на Европа има голям потенциал да допринася за социалния напредък.
Основен напредък:
Албания въведе няколко инициативи за насърчаване на зелената икономика
Северна Македония, Сърбия и Словения показват силен потенциал за растеж на зелените работни места и на зелената икономика.
Основни неуспехи:
Макар Пътната карта на ЕС за качествени работни места да е добре дошло предложение, тя трябва да бъде подобрена, за да се гарантира, че се движи от работниците и общностите, разполага с достатъчно средства и насърчава справедливия преход чрез подход, основан на ученето през целия живот.
Енергийна бедност
Достъпът до енергия на достъпни цени остава трайно предизвикателство в цяла Европа: през 2024 г. 9,2 % от домакинствата в ЕС не са можели да отопляват адекватно жилищата си, като делът достига близо 19 % в България и Гърция.
Основни подобрения:
Германия въведе финансова и консултантска подкрепа за облекчаване на енергийната бедност.
България разви енергийни общности в рамките на инициативата на ЕС за енергийните общности.
Основни неуспехи:
Високите разходи за енергия принуждават мнозина, особено по-бедните домакинства, да разчитат на опасни изкопаеми горива в неадекватни жилища.
Гражданско пространство и граждански диалог
Благоприятно пространство за гражданското общество
Гражданското пространство в Европа остава под натиск, като няколко държави са класифицирани като „стеснени“ от Монитора CIVICUS поради ограниченията на протестите и гражданските права и нарастващата нетолерантност към различните мнения. ОГО са изправени пред криминализиране, съкращения на финансирането и ограничено участие във вземането на решения.
Основни неуспехи:
Прекомерна сила и сплашване срещу протестиращи се използват в държави като Гърция и Сърбия.
Пречките пред смисления граждански диалог обезкуражават ОГО да участват, както се вижда в Хърватия, където участието в обществените консултации рязко спадна от 2023 г. до 2024 г.